Постери Deftones: от Adrenaline до Ohms

Малко тежки групи са балансирали брутална мощ и красота така елегантно, както Deftones. Основана в Сакраменто, Калифорния, през 1988 г. от гимназиалните приятели Chino Moreno, Stephen Carpenter и Abe Cunningham, групата съзрява по време на ерата на nu metal, но винаги надхвърля границите ѝ, вплитайки мъглявост в стил shoegaze, мелодии в дух на dream pop и хип-хоп ритъм в смазваща, настроена надолу китарна работа. Резултатът е звук, който може да премине от шепот в писък в рамките на един такт. Тази колекция проследява тази тридесетгодишна траектория през самото изкуство на обложките, предлагайки всяка студийна обложка на Deftones като стенно изкуство с галерийно качество, което можеш да рамкираш, окачиш и живееш с него години наред. Всеки принт е възпроизведен вярно, за да оцелее в пълен мащаб детайлът, направил тези обложки култови.

Годините в Сакраменто

Историята започва с Adrenaline, издаден на 3 октомври 1995 г. от Maverick Records и продуциран от Terry Date, продуцентската ръка, която ще оформи звука на групата през най-важните ѝ години. Това е суров, стегнат дебют, изцяло изграден от настроено надолу напрежение, племенни барабани и разкъсваща гърлото изпълнителска манера на Moreno, с скрита песен, наречена „Fist“, продуцирана от Ross Robinson. Две години по-късно Around the Fur излиза на 28 октомври 1997 г. и тласка групата към мейнстрийма благодарение на „My Own Summer (Shove It)“ и болезнената „Be Quiet and Drive (Far Away)“. Авторската работа е по-остра, динамиката по-широка, а играта между тихо и силно, която по-късно ще определи групата, вече е напълно оформена. Заедно тези две плочи документират група, вече неспокойна в жанра, към който я причисляват.

Пробивът с White Pony

Всичко се променя с White Pony. Издаден на 20 юни 2000 г., отново с Terry Date, и вече с грамофоните и клавишите на Frank Delgado като пълноправен член на групата, той дебютира на трето място в Billboard 200 с около 178 000 продадени копия в първата седмица. Смятан широко за шедьовъра на групата, той съчетава тежестта на метъла с атмосферата на shoegaze и амбицията на арт рока, и приема гост вокал от Maynard James Keenan от Tool в „Passenger“. Синглът „Elite“ печели наградата Грами за най-добро метъл изпълнение на 43-тата церемония през 2001 г., все още единствената награда Грами на групата. Три години по-късно едноименният Deftones излиза на 20 май 2003 г., дебютирайки на второ място и залагайки още по-силно на текстури от трип-хоп и shoegaze в сингли като „Minerva“ и „Hexagram“. Той затвърждава серия от златни и платинени плочи и потвърждава, че апетитът на групата към атмосферност само нараства.

Загуба, прераждане и Sergio Vega

Saturday Night Wrist, издаден на 31 октомври 2006 г. и продуциран от Bob Ezrin заедно с бившия китарист на Far, Shaun Lopez, се ражда от сесии, толкова напрегнати, че почти слагат край на групата. Последват по-трудни времена. През ноември 2008 г. басистът Chi Cheng е тежко ранен в автомобилна катастрофа и изпада в кома, а на 13 април 2013 г. умира на 42-годишна възраст. Вместо да се разпадне, Deftones прибират незавършен албум, наречен Eros, събират се отново с бившия басист на Quicksand, Sergio Vega, и насочват мъката си в Diamond Eyes през 2010 г. Продуциран от Nick Raskulinecz, той е по-стегнат, по-светъл и странно обнадеждаващ. Raskulinecz се завръща за Koi No Yokan през 2012 г., търпелива и мащабна плоча, чието заглавие условно предава усещането, че неизбежно ще се влюбиш, и много фенове я нареждат наравно с White Pony.

Ренесансът на късния период

Gore излиза през 2016 г., съпродуциран от Matt Hyde и дебютирайки на второ място в Billboard 200, противоречив, но авантюристичен сборник, който извежда на преден план наслоените китарни текстури на Carpenter и по-мечтателните инстинкти на Moreno. После идва Ohms през 2020 г., издаден от Reprise Records като събиране отново с Terry Date и последният албум с участието на Sergio Vega, чиято обложка е проектирана от дългогодишния съратник Frank Maddocks от хиляди малки точки. Ohms затваря една глава и отваря отново дебата накъде ще поеме групата, но доказва, че инстинктът ѝ за напрежение и освобождение остава непокътнат след двадесет и пет години. Във всяка ера визуалната идентичност на групата е била също толкова премислена, колкото и музиката ѝ, от строги портрети до абстрактни цветови полета, и точно затова тези обложки заслужават да бъдат отпечатани големи и рамкирани.

Окачени заедно, деветте обложки се четат като дневник на преображение, от племенния пулс на дебюта до трептящата плътност на Ohms. Окачена сама, всяка една закотвя стая. Независимо дали те привлича ранната ярост на годините в Сакраменто, или широкоекранното величие на късния период, тази колекция ти позволява да изградиш времева линия на една от най-самобитните и влиятелни групи в алтернативния метъл, постер по постер.