Малко групи превръщат обложката на плочата в манифест така, както го правят The Smiths. Между 1982 и 1987 година манчестърският квартет Морисей, Джони Мар, Анди Рурк и Майк Джойс изгражда каталог, който звучи безпогрешно и изглежда още по-безпогрешно. Морисей почти никога не поставя групата на обложка. Вместо това той избира една единствена, впечатляваща фигура от кино, театър или забравена фотография, оцветява я и оставя това лице да носи настроението на песните. Точно затова тези постери работят на стена: всеки от тях е парче история на поп културата, преди изобщо да стигнеш до музиката.
Започни с плочата, с която започва всичко. The Smiths, издадена от Rough Trade през февруари 1984 година, изрязва кадър на американския актьор Джо Далесандро, взет от филма на Анди Уорхол Flesh от 1968 година. Тя веднага задава модела: никаква снимка на групата, само икона и чувство. Година по-късно идва Meat Is Murder, вторият албум на групата и единствената студийна плоча, достигнала номер едно в класацията на Обединеното кралство. Обложката й преработва пресфотография от 1967 година на американски морски пехотинец във Виетнам, като лозунгът на каската е променен да гласи заглавието на албума. Това е постер, който отстоява теза, и точно в това е идеята.
После идва короната. The Queen Is Dead от 1986 година взима кадър в зелен нюанс на френския актьор Ален Делон, неподвижен, от филма L'Insoumis от 1964 година. През 2013 година NME я обявява за най-великия албум на всички времена, а обложката й вероятно е най-разпознаваемата в цялата кариера на групата. Историята след това се затваря със Strangeways, Here We Come, четвъртият и последен студиен албум, издаден през септември 1987 година малко след разпадането на групата. Звездата на обложката е Ричард Давалос, който играе срещу Джеймс Дийн в East of Eden, и всичките четирима членове я определят като най-добрата си плоча. Тя носи и последния сингъл на групата, болезнената Last Night I Dreamt That Somebody Loved Me, която и Морисей, и Мар наричат любимата си песен на The Smiths.
Компилациите са също толкова колекционерски ценни. Hatful of Hollow, събрана от сесии за BBC Radio 1 и сингли в края на 1984 година, носи впечатляващ портрет, чиято татуировка препраща към артиста Жан Кокто. The World Won't Listen от 1987 година използва снимка на Юрген Волмер на млади жени на панаир, образ, който според Морисей отразява самата група. Американският двоен албум Louder Than Bombs, издаден същата година, за да замени двете британски компилации, отдава почит на драматурга от Солфорд Шийла Дилейни, чиито творби Морисей обожава. А за сцената има Rank, единственият официален концертен албум на групата, записан в Лондон през 1986 година, с актрисата Александра Бастедо на корицата, дизайн, който самият Морисей създава.
Окачени заедно, тези обложки се четат като единен визуален език: филмови кадри от 60-те, черно-бял гламур и бунтарски поглед, всичко филтрирано през окото на Морисей. Точно тази последователност прави стена с The Smiths толкова удовлетворяваща. Можеш да изградиш хронологичен ред от едноименния дебют през Meat Is Murder и The Queen Is Dead до Strangeways, Here We Come, или да смесиш студийните албуми с компилация като Louder Than Bombs за по-пълен портрет на група, която гори ярко и кратко.
Всеки постер се отпечатва върху плътна матова хартия в четири размера: A4, A3, A2 и A1. Този диапазон ти позволява да увеличиш едно впечатляващо парче до A1, или да запазиш по-стегнат клъстер в A3 и A4. Избери принта си без рамка, или добави черна рамка или хромирана бяла рамка, за да пасне на стаята ти. Монохромните и тонираните обложки изглеждат особено ярко зад стъкло, където дълбокият контраст наистина изпъква.
За стена в галериен стил едно просто правило запазва усещането за целенасоченост. Окачи три постера в еднакъв размер в редица с равномерно разстояние от няколко сантиметра, дръж най-големия принт на нивото на очите и остави различните лица от обложките да се гледат едно друго в цялата композиция, така че цялата група да се усеща като едно цяло. Решетка от четирите студийни обложки също работи прекрасно над диван или грамофон, превръщайки дискографията в хронология, която можеш да прочетеш с един поглед.
Колекционерите често започват с един любим и разширяват колекцията с времето, а споделеният визуален език на обложките означава, че новите допълнения винаги се чувстват на място до старите. Тъй като Морисей избира почти всеки образ от кино, театър и стара фотография, всеки постер служи и като малък прозорец към артистите и епохите, които той обича, от даунтаун Ню Йорк на Уорхол до кухненската драма на Солфорд. Тази многопластова предистория е част от очарованието: обложките заслужават втори поглед дълго след като новостта на новия принт е отшумяла.
Независимо дали идваш заради песните на Морисей и Мар, или заради обложките, които ги обрамчват, тези принтове превръщат любима епоха в стена, към която ще се връщаш отново и отново. Групата съществува кратко, а записите все още се усещат неотложни десетилетия по-късно, но образите никога не са остарели. Избери обложката, която означава най-много за теб, и й дай пространството, което заслужава.