Постери blink-182

Малко групи превръщат провинциалната скука в глобален звук така, както blink-182. Това, което започва в гараж в Poway през 1992 г., северно предградие на Сан Диего, прераства в едно от най-разпознаваемите имена в съвременния рок, трио, чиито шеги са толкова силни, колкото и припевите им, а припевите надживяват шегите. Тази колекция събира постери с галерийно качество, които проследяват цялата дъга, от касетно демо, продавано от спалня, до завръщащ се албум, влязъл в Billboard 200 на първо място. Всеки принт е взет директно от ера, която феновете могат да разпознаят по един-единствен китарен тон, така че независимо дали си израснал със скейт видеа, или си открил групата десетилетия по-късно, стената, която изграждаш тук, разказва истинската история.

От гараж в Poway до Cheshire Cat

blink-182 стартира с Tom DeLonge на китара и вокали, Mark Hoppus на бас и вокали, и Scott Raynor на барабани. Hoppus и DeLonge са запознати от сестрата на Hoppus, Anne, и се сближават около пънк рока, посочвайки Descendents и Screeching Weasel като ранни влияния. Първото им издание, демото Buddha от 1994 г., е записано под името „Blink“ и става първият запис на групата, продаван и разпространяван. Ирландски състав със същото име възразява, затова се добавя цифров суфикс и „blink-182“ се утвърждава. Дебютният студиен албум Cheshire Cat излиза през февруари 1995 г. под лейбъла Cargo Music от Сан Диего, улавяйки групата в най-суровия й вид: рифове с мощни акорди, бързи темпове, мелодични куплети и непочтителен хумор. Две години по-късно Dude Ranch пристига през юни 1997 г. с пробивния сингъл „Dammit“, песента, която извежда групата от местните клубове към националното радио за първи път.

Сестрата, голотата и мейнстрийм успехът

Всичко се променя през 1998 г. Travis Barker заменя Raynor на барабаните по средата на турне из САЩ, а прецизността и мощта му преобразяват звука на групата за една нощ. Резултатът е Enema of the State от 1999 г., албумът, който извежда поп-пънка в мейнстрийма. Обложката му, заснета с порно актрисата Janine Lindemulder в костюм на медицинска сестра, става мигновено емблематична: Американският червен кръст принуждава групата да премахне червения кръст от шапката, за да избегне нарушение на Женевската конвенция. Задвижван от „What's My Age Again?“, „All the Small Things“ и „Adam's Song“, албумът превръща blink-182 в познато на всички име. Видеото на „What's My Age Again?“, в което тримата членове тичат голи през Лос Анджелис, затвърждава публичен образ, изграден върху голото бягане и веселия хумор на голотата. Зад шегите обаче стои истинско майсторство, а следващите албуми щяха да го докажат.

Експерименти, разпадане и оцеляване

До 2003 г. blink-182 искат да пораснат публично. Петият им студиен албум, blink-182, често наричан безименния или едноименния албум, разменя част от скоростта за атмосфера, записан в наета къща в Сан Диего, която групата превръща в „музикална лаборатория“. Той включва „I Miss You“ и „All of This“, готическа колаборация, съавторство и с вокал на Robert Smith от The Cure. После идват трудните години. През февруари 2005 г. групата обявява безсрочна пауза след разногласия относно турнетата: Hoppus и Barker основават +44, докато DeLonge стартира Angels & Airwaves. На 19 септември 2008 г. Barker оцелява в самолетна катастрофа, отнела живота на четирима от шестимата на борда, като получава изгаряния по над 65 процента от тялото си и претърпява над 25 операции. На наградите Грами през 2009 г., докато Barker все още се възстановява, blink-182 обявяват, че отново са заедно.

California, Nine и One More Time

DeLonge напуска отново през 2015 г., а групата привлича Matt Skiba от Alkaline Trio. Албумът California от 2016 г. (California) възнаграждава залога, дебютирайки на първо място в Billboard 200, първия американски номер едно на групата от 15 години и първия им номер едно във Великобритания изобщо, воден от сингъла „Bored to Death“. Skiba остава за Nine от 2019 г. (Nine), по-мрачна и по-навъсена колекция, издадена от Columbia Records. Най-трогателният обрат идва извън сцената. През 2021 г. Hoppus разкрива диагноза стадий IV дифузен едроклетъчен В-клетъчен лимфом: той завършва химиотерапия и споделя новината, че е „чист“, през септември 2022 г., изпитание, което помага да се възстанови приятелството му с DeLonge, който се завръща същата година. Събралото се отново оригинално трио издава One More Time... през 2023 г., който дебютира на първо място в Billboard 200, третия им номер едно албум, докато едноименната песен оглавява Alternative Airplay за рекордните 20 седмици. Всеки постер тук е отпечатан по галериен стандарт, готов за рамкиране, и създаден да стои редом с плочите, озвучили поколение скейт рампи, пътувания по пътищата и нощни съвместни изпявания.